признавам
Bulgarian
Etymology
Common Slavic development from при- (pri-) + *знавам (*znavam), related to зна́я (znája) / зна́м (znám), which are from Proto-Slavic *znati.
Pronunciation
- IPA(key): [priˈznavɐm]
Verb
призна́вам • (priznávam) first-singular present indicative, impf (perfective призна́я)
- (transitive, intransitive) to confess (reveal one's own misdeed; reveal one's own feelings, etc.)
- (transitive or reflexive with си, optionally with subordinate clause) to admit, to concede
- (transitive) to recognize (affirm the legitimacy of)
- (transitive) to recognize, to appreciate the value of
- Synonym: оценя́вам (ocenjávam)
- (transitive, law) to find, to determine or judge (to be guilty or not guilty)
- Съдът признава гн. Кънчев за виновен.
- Sǎdǎt priznava gn. Kǎnčev za vinoven.
- The court finds Mr. Kǎnchev “guilty”.
- (ditransitive) to confer, to bestow (rights or honors deserved by law or circumstance)
Conjugation
Conjugation of призна́вам (conjugation 3, imperfective, transitive)
| participles | present active participle | past active aorist participle | past active imperfect participle | past passive participle | verbal noun | adverbial participle | |
|---|---|---|---|---|---|---|---|
| masculine | indefinite | призна́ващ priznávašt |
призна́вал, признава́л1 priznával, priznavál1 |
призна́вал priznával |
призна́ван priznávan |
призна́вайки priznávajki | |
| definite subject form | призна́ващият priznávaštijat |
призна́валият, признава́лият1 priznávalijat, priznaválijat1 |
— | призна́ваният priznávanijat | |||
| definite object form | призна́ващия priznávaštija |
призна́валия, признава́лия1 priznávalija, priznaválija1 |
— | призна́вания priznávanija | |||
| feminine | indefinite | призна́ваща priznávašta |
призна́вала, признава́ла1 priznávala, priznavála1 |
призна́вала priznávala |
призна́вана priznávana | ||
| definite | призна́ващата priznávaštata |
призна́валата, признава́лата1 priznávalata, priznaválata1 |
— | призна́ваната priznávanata | |||
| neuter | indefinite | призна́ващо priznávašto |
призна́вало, признава́ло1 priznávalo, priznaválo1 |
призна́вало priznávalo |
призна́вано priznávano |
призна́ване priznávane | |
| definite | призна́ващото priznávaštoto |
призна́валото, признава́лото1 priznávaloto, priznaváloto1 |
— | призна́ваното priznávanoto |
призна́ването priznávaneto | ||
| plural | indefinite | призна́ващи priznávašti |
призна́вали, признава́ли1 priznávali, priznaváli1 |
призна́вали priznávali |
призна́вани priznávani |
призна́вания, призна́ванета priznávanija, priznávaneta | |
| definite | призна́ващите priznávaštite |
призна́валите, признава́лите1 priznávalite, priznaválite1 |
— | призна́ваните priznávanite |
призна́ванията, призна́ванетата priznávanijata, priznávanetata | ||
| person | singular | plural | |||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|
| first | second | third | first | second | third | ||
| indicative | аз | ти | той/тя/то | ние | вие | те | |
| present | призна́вам priznávam |
призна́ваш priznávaš |
призна́ва priznáva |
призна́ваме priznávame |
призна́вате priznávate |
призна́ват priznávat | |
| imperfect | призна́вах priznávah |
призна́ваше priznávaše |
призна́ваше priznávaše |
призна́вахме priznávahme |
призна́вахте priznávahte |
призна́ваха priznávaha | |
| aorist | призна́вах, признава́х1 priznávah, priznaváh1 |
призна́ва, признава́1 priznáva, priznavá1 |
призна́ва, признава́1 priznáva, priznavá1 |
призна́вахме, признава́хме1 priznávahme, priznaváhme1 |
призна́вахте, признава́хте1 priznávahte, priznaváhte1 |
призна́ваха, признава́ха1 priznávaha, priznaváha1 | |
| future | pos. | Use ще followed by the present indicative tense | |||||
| neg. | Use ня́ма да followed by the present indicative tense | ||||||
| future in the past | pos. | Use the imperfect indicative tense of ща followed by да and the present indicative tense | |||||
| neg. | Use ня́маше да followed by the present indicative tense | ||||||
| present perfect | Use the present indicative tense of съм and призна́вал/признава́л1 m, призна́вала/признава́ла1 f, призна́вало/признава́ло1 n, or призна́вали/признава́ли1 pl | ||||||
| past perfect | Use the imperfect indicative tense of съм and призна́вал/признава́л1 m, призна́вала/признава́ла1 f, призна́вало/признава́ло1 n, or призна́вали/признава́ли1 pl | ||||||
| future perfect | Use the future indicative tense of съм and призна́вал/признава́л1 m, призна́вала/признава́ла1 f, призна́вало/признава́ло1 n, or призна́вали/признава́ли1 pl | ||||||
| future perfect in the past | Use the future in the past indicative tense of съм and призна́вал/признава́л1 m, призна́вала/признава́ла1 f, призна́вало/признава́ло1 n, or призна́вали/признава́ли1 pl | ||||||
| renarrative | аз | ти | той/тя/то | ние | вие | те | |
| present and imperfect | Use the present indicative tense of съм (leave it out in third person) and призна́вал m, призна́вала f, призна́вало n, or призна́вали pl | ||||||
| aorist | Use the present indicative tense of съм (leave it out in third person) and призна́вал/признава́л1 m, призна́вала/признава́ла1 f, призна́вало/признава́ло1 n, or призна́вали/признава́ли1 pl | ||||||
| future and future in the past | pos. | Use the present/imperfect renarrative tense of ща followed by да and the present indicative tense | |||||
| neg. | Use ня́мало да and the present indicative tense | ||||||
| present and past perfect | Use the present/imperfect renarrative tense of съм and призна́вал/признава́л1 m, призна́вала/признава́ла1 f, призна́вало/признава́ло1 n, or призна́вали/признава́ли1 pl | ||||||
| future perfect and future perfect in the past | Use the future/future in the past renarrative tense of съм and призна́вал/признава́л1 m, призна́вала/признава́ла1 f, призна́вало/признава́ло1 n, or призна́вали/признава́ли1 pl | ||||||
| dubitative | аз | ти | той/тя/то | ние | вие | те | |
| present and imperfect | Use the present/imperfect renarrative tense of съм and призна́вал m, призна́вала f, призна́вало n, or призна́вали pl | ||||||
| aorist | Use the aorist renarrative tense of съм and призна́вал/признава́л1 m, призна́вала/признава́ла1 f, призна́вало/признава́ло1 n, or призна́вали/признава́ли1 pl | ||||||
| future and future in the past | pos. | Use the present/imperfect dubitative tense of ща followed by да and the present indicative tense | |||||
| neg. | Use ня́мало било́ да and the present indicative tense | ||||||
| present and past perfect | none | ||||||
| future perfect and future perfect in the past | Use the future/future in the past dubitative tense of съм and призна́вал/признава́л1 m, призна́вала/признава́ла1 f, призна́вало/признава́ло1 n, or призна́вали/признава́ли1 pl | ||||||
| conclusive | аз | ти | той/тя/то | ние | вие | те | |
| present and imperfect | Use the present indicative tense of съм and призна́вал m, призна́вала f, призна́вало n, or призна́вали pl | ||||||
| aorist | Use the present indicative tense of съм and призна́вал/признава́л1 m, призна́вала/признава́ла1 f, призна́вало/признава́ло1 n, or призна́вали/признава́ли1 pl | ||||||
| future and future in the past | pos. | Use the present/imperfect conclusive tense of ща followed by да and the present indicative tense | |||||
| neg. | Use ня́мало е да and the present indicative tense | ||||||
| present and past perfect | Use the present/imperfect conclusive tense of съм and призна́вал/признава́л1 m, призна́вала/признава́ла1 f, призна́вало/признава́ло1 n, or призна́вали/признава́ли1 pl | ||||||
| future perfect and future perfect in the past | Use the future/future in the past conclusive tense of съм and призна́вал/признава́л1 m, призна́вала/признава́ла1 f, призна́вало/признава́ло1 n, or призна́вали/признава́ли1 pl | ||||||
| conditional | аз | ти | той/тя/то | ние | вие | те | |
| Use the first aorist indicative tense of бъ́да and призна́вал/признава́л1 m, призна́вала/признава́ла1 f, призна́вало/признава́ло1 n, or призна́вали/признава́ли1 pl | |||||||
| imperative | - | ти | - | - | вие | - | |
| призна́вай priznávaj |
призна́вайте priznávajte |
||||||
1Dialectally marked.
Conjugation of призна́вам си (conjugation 3, imperfective, reflexive)
| participles | present active participle | past active aorist participle | past active imperfect participle | past passive participle | verbal noun | adverbial participle | |
|---|---|---|---|---|---|---|---|
| masculine | indefinite | призна́ващ си priznávašt si |
призна́вал си, признава́л си1 priznával si, priznavál si1 |
призна́вал си priznával si |
— | призна́вайки си priznávajki si | |
| definite subject form | призна́ващият си priznávaštijat si |
призна́валият си, признава́лият си1 priznávalijat si, priznaválijat si1 |
— | — | |||
| definite object form | призна́ващия си priznávaštija si |
призна́валия си, признава́лия си1 priznávalija si, priznaválija si1 |
— | — | |||
| feminine | indefinite | призна́ваща си priznávašta si |
призна́вала си, признава́ла си1 priznávala si, priznavála si1 |
призна́вала си priznávala si |
— | ||
| definite | призна́ващата си priznávaštata si |
призна́валата си, признава́лата си1 priznávalata si, priznaválata si1 |
— | — | |||
| neuter | indefinite | призна́ващо си priznávašto si |
призна́вало си, признава́ло си1 priznávalo si, priznaválo si1 |
призна́вало си priznávalo si |
— | призна́ване priznávane | |
| definite | призна́ващото си priznávaštoto si |
призна́валото си, признава́лото си1 priznávaloto si, priznaváloto si1 |
— | — | призна́ването priznávaneto | ||
| plural | indefinite | призна́ващи си priznávašti si |
призна́вали си, признава́ли си1 priznávali si, priznaváli si1 |
призна́вали си priznávali si |
— | призна́вания, призна́ванета priznávanija, priznávaneta | |
| definite | призна́ващите си priznávaštite si |
призна́валите си, признава́лите си1 priznávalite si, priznaválite si1 |
— | — | призна́ванията, призна́ванетата priznávanijata, priznávanetata | ||
| person | singular | plural | |||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|
| first | second | third | first | second | third | ||
| indicative | аз | ти | той/тя/то | ние | вие | те | |
| present | призна́вам си priznávam si |
призна́ваш си priznávaš si |
призна́ва си priznáva si |
призна́ваме си priznávame si |
призна́вате си priznávate si |
призна́ват си priznávat si | |
| imperfect | призна́вах си priznávah si |
призна́ваше си priznávaše si |
призна́ваше си priznávaše si |
призна́вахме си priznávahme si |
призна́вахте си priznávahte si |
призна́ваха си priznávaha si | |
| aorist | призна́вах си, признава́х си1 priznávah si, priznaváh si1 |
призна́ва си, признава́ си1 priznáva si, priznavá si1 |
призна́ва си, признава́ си1 priznáva si, priznavá si1 |
призна́вахме си, признава́хме си1 priznávahme si, priznaváhme si1 |
призна́вахте си, признава́хте си1 priznávahte si, priznaváhte si1 |
призна́ваха си, признава́ха си1 priznávaha si, priznaváha si1 | |
| future | pos. | Use ще си followed by the present indicative tense | |||||
| neg. | Use ня́ма да си followed by the present indicative tense | ||||||
| future in the past | pos. | Use the imperfect indicative tense of ща followed by да си and the present indicative tense | |||||
| neg. | Use ня́маше да си followed by the present indicative tense | ||||||
| present perfect | Use the present indicative tense of съм and призна́вал си/признава́л си1 m, призна́вала си/признава́ла си1 f, призна́вало си/признава́ло си1 n, or призна́вали си/признава́ли си1 pl | ||||||
| past perfect | Use the imperfect indicative tense of съм and призна́вал си/признава́л си1 m, призна́вала си/признава́ла си1 f, призна́вало си/признава́ло си1 n, or призна́вали си/признава́ли си1 pl | ||||||
| future perfect | Use the future indicative tense of съм and призна́вал си/признава́л си1 m, призна́вала си/признава́ла си1 f, призна́вало си/признава́ло си1 n, or призна́вали си/признава́ли си1 pl | ||||||
| future perfect in the past | Use the future in the past indicative tense of съм and призна́вал си/признава́л си1 m, призна́вала си/признава́ла си1 f, призна́вало си/признава́ло си1 n, or призна́вали си/признава́ли си1 pl | ||||||
| renarrative | аз | ти | той/тя/то | ние | вие | те | |
| present and imperfect | Use the present indicative tense of съм (leave it out in third person) and призна́вал си m, призна́вала си f, призна́вало си n, or призна́вали си pl | ||||||
| aorist | Use the present indicative tense of съм (leave it out in third person) and призна́вал си/признава́л си1 m, призна́вала си/признава́ла си1 f, призна́вало си/признава́ло си1 n, or призна́вали си/признава́ли си1 pl | ||||||
| future and future in the past | pos. | Use the present/imperfect renarrative tense of ща followed by да си and the present indicative tense | |||||
| neg. | Use ня́мало да си and the present indicative tense | ||||||
| present and past perfect | Use the present/imperfect renarrative tense of съм and призна́вал си/признава́л си1 m, призна́вала си/признава́ла си1 f, призна́вало си/признава́ло си1 n, or призна́вали си/признава́ли си1 pl | ||||||
| future perfect and future perfect in the past | Use the future/future in the past renarrative tense of съм and призна́вал си/признава́л си1 m, призна́вала си/признава́ла си1 f, призна́вало си/признава́ло си1 n, or призна́вали си/признава́ли си1 pl | ||||||
| dubitative | аз | ти | той/тя/то | ние | вие | те | |
| present and imperfect | Use the present/imperfect renarrative tense of съм and призна́вал си m, призна́вала си f, призна́вало си n, or призна́вали си pl | ||||||
| aorist | Use the aorist renarrative tense of съм and призна́вал си/признава́л си1 m, призна́вала си/признава́ла си1 f, призна́вало си/признава́ло си1 n, or призна́вали си/признава́ли си1 pl | ||||||
| future and future in the past | pos. | Use the present/imperfect dubitative tense of ща followed by да си and the present indicative tense | |||||
| neg. | Use ня́мало било́ да си and the present indicative tense | ||||||
| present and past perfect | none | ||||||
| future perfect and future perfect in the past | Use the future/future in the past dubitative tense of съм and призна́вал си/признава́л си1 m, призна́вала си/признава́ла си1 f, призна́вало си/признава́ло си1 n, or призна́вали си/признава́ли си1 pl | ||||||
| conclusive | аз | ти | той/тя/то | ние | вие | те | |
| present and imperfect | Use the present indicative tense of съм and призна́вал си m, призна́вала си f, призна́вало си n, or призна́вали си pl | ||||||
| aorist | Use the present indicative tense of съм and призна́вал си/признава́л си1 m, призна́вала си/признава́ла си1 f, призна́вало си/признава́ло си1 n, or призна́вали си/признава́ли си1 pl | ||||||
| future and future in the past | pos. | Use the present/imperfect conclusive tense of ща followed by да си and the present indicative tense | |||||
| neg. | Use ня́мало е да си and the present indicative tense | ||||||
| present and past perfect | Use the present/imperfect conclusive tense of съм and призна́вал си/признава́л си1 m, призна́вала си/признава́ла си1 f, призна́вало си/признава́ло си1 n, or призна́вали си/признава́ли си1 pl | ||||||
| future perfect and future perfect in the past | Use the future/future in the past conclusive tense of съм and призна́вал си/признава́л си1 m, призна́вала си/признава́ла си1 f, призна́вало си/признава́ло си1 n, or призна́вали си/признава́ли си1 pl | ||||||
| conditional | аз | ти | той/тя/то | ние | вие | те | |
| Use the first aorist indicative tense of бъ́да and призна́вал си/признава́л си1 m, призна́вала си/признава́ла си1 f, призна́вало си/признава́ло си1 n, or призна́вали си/признава́ли си1 pl | |||||||
| imperative | - | ти | - | - | вие | - | |
| призна́вай си priznávaj si |
призна́вайте си priznávajte si |
||||||
1Dialectally marked.
References
- “признавам”, in Речник на българския език [Dictionary of the Bulgarian Language] (in Bulgarian), Sofia: Bulgarian Academy of Sciences, 2014
- “признавам”, in Речник на българския език [Dictionary of the Bulgarian Language] (in Bulgarian), Chitanka, 2010
- Duridanov, I. V., Racheva, M., Todorov, T. A., editors (1996), “призна̀вам”, in Български етимологичен речник [Bulgarian Etymological Dictionary] (in Bulgarian), volumes 5 (падѐж – пỳска), Sofia: Prof. Marin Drinov Pubg. House, →ISBN, page 711
Macedonian
Pronunciation
- IPA(key): [ˈpriznavam]
This article is issued from Wiktionary. The text is licensed under Creative Commons - Attribution - Sharealike. Additional terms may apply for the media files.